Нека започнем с това, че не всички полускъпоценни камъни са минерали. Има и такива с органичен произход, като Кехлибар, перли, Гагат и др. на които няма да обръщаме внимание тук.
Най-често откривани дълбоко в земята, полускъпоценните камъни обикновено са с груба форма и неугледен вид, докато не бъдат обработени по начин, който да подчертае тяхната необикновена красота. Като цяло съществуват около 200 полускъпоценни камъка с естествен произход към днешен ден, известни на човечеството. Прието е, че четири от тях са от първа величина, които наричаме - скъпоценни, това са Диамант, Сапфир, Рубин и Смарагд. Всички останали от втора величина, наричаме полускъпоценни. Всъщност е добре да се спомене, че това разделение намира все по-рядко приложение в професионалните среди, както и в литературата. Обобщаващата дума, която се използва най-вече за всички камъни е “gemstones” която няма буквален превод на български, но се подразбира, че става въпрос за всички цветни и безцветни камъни.
Генезиса на полускъпоценните камъни варира, от милиони до милиарди години. А най-съвременните технологии за газов и въглероден анализ са напарвили възможно, сравнително точно да се изчисли възрастта им. Например диамантите са се формирали приблизително преди около 3 милиарда години, дълбоко в земната кора. Докато Сапфира е значително по-млад и е “едва” на 150 милиона години. За най-стар полускъпоценен камък се смята Циркона, но не този който залива пазарите, а естествения, от който е открит образец в Австралия датиращ от преди 4.4 милиарда години. Всъщност съществува и по-стар от него минерал и това е Перидот, който е на 4.6 млрд години, но неговият произход не е земен, а е пренесен тук от метеорити попаднали на Земята, това е приблизително 1/3 от възрастта на вселената.
Според археологически данни, някой от първите добити полускъпоценни камъни датират още от неолита (новокаменната епоха), преди около 10 000 години. Става въпрос за Лапис Лазули, открит в района на Хиндукуш - Афганистан.
Научни доказателства за бижута от полускъпоценни камъни има и от времето на древен Египет - 4000 години пр. Хр. В гробницата на Тутанкамон стенописи изобразяват бижута с цветни камъни, а около самия фараон са открити амулети от карнеол, червен яспис и лапис лазули. Известната му погребална маска е изработена от злато и обилно инкрустирана с лапис, кварц, обсидиан, карнеол, тюркоаз, амазонит и др. Знаете за скарабея, който е бил символ на здравето и закрилата в древен Египет, именно той е бил изработван най-вече от полускъпоценни камъни. Синият цвят, както и сега е бил символ на благородство в древен Египет, което е направило лапис лазули един от най-желаните и използвани за орнаменти и бижута минерали.
В Китай са открити бижута и декорации от нефрит датиращи от 3600г. пр. Хр. Известен още като “Кралският камък” той е най-желания от благородници и хора с положение, като най-заможните от всички китайци, дори са били погребвани с костюми от нефрит. В поднебесната империя до ден днешен този полускъпоценен камък е на почит, като огромен процент от световния добив отива именно там.
Индийците пък са тези добили за пръв път диаманти, някъде около 300 година пр. Хр. и до ден днешен полускъпоценните камъни са съществена част от живота на съвременните индийци. Специално място в културата им намират камъните Навратна, това са 9 полускъпоценни камъка представляващи 8те планети и Слънцето. Вярва се, че те притежават силата да впрегнат космическата енергия и ще донесат баланс и хармония в живота на притежателя на бижуто изработено с тях.
В древна Гърция, хората масово са използвали полускъпоценните камъни, като амулети и са вярвали в необикновените им сили. Например името на полускъпоценният камък Аметист, който са използвали за да намалят въздействието от алкохола (amethystos), означава - трезвен. Някой от най-редките полускъпоценни камъни са пристигали в древна Гърция по пътя на коприната от Индия и далечния изток. Гръцките бижутери усвоили нови техники за обработка, което им позволило да гравират и шлифоват разнообразие от минерали, с което са станали известни по света.
Римската империя била могъща, богата и с огромна площ. Още от 700г. пр. Хр. в продължение на 10 века, римляните са имали безпрецедентен достъп до ценни ресурси, включително и полускъпоценни камъни. Това е позволило бижутерията по това време да процъфтява, като разнообразието от камъни и дизайни използвани за изработката на бижута били впечатляващи. Много от тях включвали изключително редки минерали, съчетани със злато или сребро. Това създало изключителни произведения на изкуството, които освен че били красиви, отразявали социалния статус на притежателя им. Тогава станали популярни и пръстените с полускъпоценни камъни например, като е било нормално човек да носи по един такъв на всеки от своите пръсти.
В средновековна Европа, както може би се досещате църквата е била най-големия притежател на полускъпоценни и скъпоценни камъни. Тогава се заражда и вярата в лечебната им сила. Тези, които са можели да си позволят такива, са носели талисмани, с които да се избавят от болести или лош късмет. В разгара на “тъмните векове” църквата поръчва на златарите от този период, да изработят богато украсени със скъпоценни камъни религиозни предмети, като демонстрация на сила, в тежки за човечеството времена. В края на 17ти век, бижутерията прави пробив и развива техники за детайлна обработка и шлифовка на диаманти, което е било и причината за повишения интерес към тях.
В началото на 20ти век се появява нова наука - гемология, която се занимава с изучаването и разглежда основни характеристики на скъпоценните камъни, като цвят, чистота и др. Гемологията предлага също (както споменахме и по-горе) начин за оценка стойността на скъпоценните и полускъпоценни камъни, като освен от тяхната рядкост, цената зависи от шлифовка, цвят, чистота и карати. Това прави възможно дори и най-малките камъни да струват много.
Както разбрахте полускъпоценните и скъпоценни камъни разказват истории на милиони и милиарди години, надживели са много цивилизации и култури, и ще живеят още много векове. Те не само съхраняват миналото в себе си, но и носят символика, вярвания и митове, преминали през поколенията. Те са символ на вечността, силата и красотата на природата и ще разказват истории много след нас.